литературен вестник 11-17.12.2002 стр. 3

White Male & Straight. Темата, която надхвърли проекта

Ирина Генова

 

Бял мъж с правилна сексуална ориентация изпотроши техниката (компютър и бимове) на експозиционен проект, тематизиращ неговата защита. Разликата с Бай Ганю и автора му (“Бай Ганю убива своя автор”, карикатура от Илия Бешков) е, че Алеко не състрадава героя си.

Скандалната сцена събра като във фокус идеологията на проекта и произведените работи. (Липсата на свързаност между идеята и изложените видео-инсталации и принтове беше повтарящо се твърдение в обсъждането на 22 ноември.) Физическата агресия към техниката направи тази връзка и “случи” онова, което словесното артикулиране не успя.

Пожеланото (от кураторите на проекта), но несъстояло се обсъждане, пропадна в т.нар. дебат – всъщност противопоставяне, чиято “интрига”, няма отношение нито към проекта, нито към голямата част от бездруго малкото засегнати от актуалните форми в изкуството у нас.

 

1. Включени / Изключени

Въпросът за “включването” на маргинализирани общности се явява и усилва в политическия дискурс ситуационно, по различно време в САЩ и Европа. Той е актуалната алтернатива на дискурса за единство и равнопоставеност на индивидите в светската република (Liberté, egalité, fraternité).

В Европа общностните права стават актуални в дискусията на обединяването. Европейската конвенция за правата на малцинствата въвежда въпроси на частната културна идентификация в сферата на политическото. Не само правата на индивида, но също и на групите, се нуждаят от гарантиране. Границите между субективното и колективното се размиват.

В това артикулиране се прояснява, че проектът на Венцислав Занков и Весела Ножарова отстоява правата на индивида срещу тези на групите (малцинствени, маргинални). Дали това е замисълът? Защо тъкмо WMS (White Male & Straight, английският е от значение) се е почувствал субективно “изключен”, заплашен?[1]

 

2. Образите – място на социално взаимодействие

Дали артикулирането на въпроси през “включване на общности или равнопоставеност на индивидите” може да има обществена значимост през една тридневна изложба в обичайно пуста сграда някъде в София?

Значения и навици на гледане са мощно формирани от визуалната среда на ежедневието, от политиките на репрезентация / визуално въздействие в реклама, вестници, TV. Образът е място на социално взаимодействие и конструиране на идентичности – расови, полови, сексуални, религиозни и т.н., а визуалните способности - културен ресурс.

Темата, пожелана от Венцислав Занков и Весела Ножарова, за мен може да бъде фокусирана и разширена, да излезе в делничните пространства, да добие обществена значимост в дебати и мас-медии, както се случва тук на страниците на Вестника. Тази възможност целеше предложението ми за съотнасяне на проекта към визията в реклами на продукти, създадени другаде, за съпоставяне на конструирания White Male & Straight с образа на жената в рекламните стратегии, като канал за привнасяне на дискурси.[2]

 

3. Missing Meanings

Липсващите значения наричам такива значения, които са актуални в общества, високо развити в материален, технологичен и информационен аспект и липсват на Балканите / у нас, но са в употреба сред съвременните балкански художници. Поради контекстуални различия, теми като СПИН, феминизъм, хомосексуалност – в началото на 1990-те, и глобализация, локални идентичности, генно инженерство, визуална експанзия на мас-медиите – в средата на 1990-те, не са в центъра на общественото внимание.

Промените в обществото изявяват различни проблеми – значения, които днес са маргинални (сякаш липсват) в локалния контекст, стават актуални утре. Но артистът не може да чака – в играта на значения той/тя желае да напусне маргиналността и да се интегрира в актуалното международното пространство.

Липсващи са също и значения, родени в локалния контекст, които са непроницаеми, не могат да бъдат комуникирани извън Балканите. Такива значения са свързани например със структурата и състоянието на урбанизма, с поведенчески нагласи и т.н. Поради трудна артикулация и непреводимост тези значения не са в артистична употреба. Те са заместени от вкус към екзотиката, достъпен за Запада поради колониалния му опит.

Това ли са “привнесените дискурси”, които занимават кураторите на WMS (White Male & Straight)? Не са ли привнесените дискурси на рекламата много по-ефикасни обществено от тези в изложбените зали? Дали реализациите в проекта тематизират / драматизират тези липсващи и “привнесени” значения? Ако “привнесеният” дискурс на феминизма (съмнявам се, че днес все още е маргинален!) в художествените проекти е финансиран неоснователно, как да възприемам скъпо струващите TV реклами мултиплициращи образа на разположената сред лукс домакиня?

 

4. Въздействие – засегнатост

Да пиша за работи, които ме засягат - това е мой избор.

Протяжен хоризонтален кадър с шахматист в напрегнато очакване (Надежда Олег Ляхова, “Шах”, дигитален печат), седемдесет и пет интимни желания, които двадесет и пет души ми съобщават доверително, но и издайнически (Венцислав Занков, “75 желания /по “Рибарят и златната рибка”, интерактивна мултимедия), воайорство в уж защитеното от закона частно пространство (Иван Николов, “My Privacy”, видео), индианка / индианец, изпълняващ екзотичен разказ-наглед за етническата й / му група в унифицираната среда на апартамент някъде в Европа (Иво Мудов, “Buffalo”, видео), енергично подскачащи младежи, чиито движения са заплашително ограничавани от стените, тавана и пода на кутия-интериор (Владимир Йосифов, Никола Проданов, Валентин Маринков, Мария Младенова, “Air Video – разходки в стаята по въздух или “ние си правиме квот си искаме” – едно вълнуващо приключение в преодоляването на гравитацията”, видео). Тези работи напрягат границите между частно и общностно, ежедневие и желания, откровен драматизъм и ирония, достоверност и фикция. Всяка по различен начин ме засяга и ми въздейства. Предоставените щедри технически възможности осигуряват сложност и качество на изпълнението.

Отказвам се да пиша за работи, които не разбирам, не ми въздействат, не харесвам. Писането за тях би изразило само безплодно неудовлетворение и поучения. Но не изключвам те да имат свои зрители.

 

Белият мъж с правилна сексуална ориентация счупи техниката защото “златната рибка” от работата на Венцислав Занков игрово извежда желанията от частното и ги проявява за всеки от общността. В интерактивната инсталация желанията на отделния глас са споделими поотделно. Общото им, едновременно изговаряне осуетява тяхната чуваемост. Но дали не е възможно и няколко гласа да изговорят едно и също желание?

Границите между частно и общностно се размиват. Тяхното трансгресиране уплаши героя на Венцислав Занков. Така темата се случи, придоби жизненост и надхвърли замисъла на проекта.

 



[1] Дали кураторите са се нуждаели от организирано противопоставяне на други проекти или по-скоро от компетентни консултации?

[2] Има ли нещо общо между отхвърления иск за “дискриминационна реклама” на пивоварна “Загорка” и ситуацията на жените на пазара на труда? По данни на Женевския алианс за развитие България е на първо място в Европа по трайна безработица и обедняване при жените. Всяка трета жена е без работа. От работещите, жените в България са с най-ниски средни доходи, по данни на UNDP от доклада му “Жените в преход”. Разпознаваеми и обсъждани ли са политиките на репрезентация на жените във визуалната среда на ежедневието?

 

литературен вестник 11-17.12.2002 стр. 3

[home]