Вездесъщността , говора, морализаторстването от позицията на последна истанция е същностна част от позицията и поведението на хора институционализирали сами себе си като културтрегери. Не-калната част от текста на Митко Новков “White, Male, Straight” project вдигнат палец, среден пръст” по същество, а на определени места, е направо взета, преписана или компилирана от рекламните материали за проекта. Останалата част като писане и изказ повече подхожда за “жълтите” всекидневници – защо така се получава, е тема за друга дискусия.

На кратко; в резюме:

Идейната част на проекта се приема, изпълнението –не, с изключение на “3-4 работи”/М. Новков/

Атакуват се представените работи на Венцислав Занков : “75 желания” интерактивно видео и “Левитация” дигитален фотопринт, личността и поведението на Венцислав Занков, както и организацията и мястото на провеждане на това събитие.

И тъй като съм въвлечен лично и изцяло от идеята на проекта до неговото реализиране включително до последния щепсел и осветително тяло съм длъжен да отговарям. Отговарям като и “идеен вдъхновител и ръководител” /М. Новков/ и като куратор и като автор:

Като куратор: Водещ принцип на работа с поканените автори беше дискутирането и изясняване на визията, целите и задачите на проекта а именно да се покажат работи, касаещи ежедневието на артиста/човека, отвъд политически коректните теми в изкуството и културата. Гордея се с това че първоначално заявеното за участие видео на Иван Николов/магистър по графичен дизайн и визуална комуникация –НБУ/отпадна и вместо него той направи [MY PRIVACY] специално за този проект, Гордея се с това че М. Новков е номинирал работите на студентите от НБУ и за това че са мои студенти, посещавали часовете ми по видеоарт в Нов български университет. Удвлетворение изпитвам че заедно с Нели Гаврилова избрахме и отпечатахме едни прекрасни и и непознати за обичайния неин стил на работа, фотографии. Благодарен съм ще срещнах разбиране и при тандема Мисирков/Богданов и те също представиха “необичаен подход” и концепция реализирана във висококачествени дигитални голямоформатни черно-бели принтове. Тук мога да се спра по обстойно на тяхната концепция, но едва ли Новков се интересува от това, от това че според Адорно съвременното изкуство одавна е престанало да бъде саморазбиращо се.

Точно поради смислеността на проекта White, Male, Straight въпреки междуличностните търкания Иван Мудов предостави видеото си ‘BUFFALO’ касаещо трансгресиите в съвременния свят. Отвъд привидността “трансверстит говори пред камера” това е краят на една история – канадски индианец се преселва в Австрия за да показва индианските ритуали и начин на живот, отказал се в последствие се преселва във Виена, видеото на Мудов запечатва разказът и тълкуванията на Буфало на собствените си картини, а той е облечен като травестит просто защото току що се е върнал от карнавал свързан с ‘halloween” Станал е жертва на декориране.

“Жертви на декориране” е общото заглавие на постерите на Петер Цанев показани на същия етаж. Пак на този етаж е “нечутото” видео на Гергана Бабикова студент в Театрален департамент НБУ Странното й визуално присъствие кара разказът й да изглежда като брътвеж, подвеждащо но и премислено, тя също се оказва “жертва на декориране”

На долния /2-ри/ етаж /очевидно е че вече отговарям за принципите на подреждане на работите/ срещу прожекцията [my privacy] на И. Николов, която провокира и прави дефакто зрителя воайор, надничайки през прозорците на отсрещните сгради, е видеото на Г. Владимиров снимано в интериор без звук , на 8mm кинолента прехвърлена на видео което се явява и като разположение и по смисъл като контрапункт на видеото на Николов или ако Николов разсъждава върху ‘my privacy’ с наблюдения отвън правейки ни съпричасни, Владимиров дава своята лична интерпретация на това понятие отвътре като лична практика като я екстериоризира и отчуждава и от самия себе си и от зрителя Точка. Тук се сдържам да не влезна във вулгарния език на Новков.

Стигам и до “...хилавото отбиване на номера –до там че Венцислав Занков си позволи да представи работа правена преди цели две години” /М. Новков/ Става дума за интерактивното видео “75 желания” Недбросъвесна подмяна на информация: навсякъде работата е датирана 2000-2002 което означава че е завършена през 2002. Не знам Новков колко пъти е виждал интерактивно видео и дали изобщо е наясно с тази материя, но освен заснемането което от целия процес е най-простото нещо, следва много работа по монтаж и специално програмиране, което беше завършено това лято /2002/ като тази работа за първи път вижда публика на изложбата White, Male, Straight. И тук има точка.

‘Levitation’ дигитален принт 230х135см автор Венцислав Занков– най просто - отказвам да табуизирам себе си със собственото си тяло, собсвената си същност, събрана парче по парче, и благодаря на колегите, които ме убедиха че не трябва да я крия защото е отказ от идеята на проекта

венцислав занков