|
петер цанев/peter tzanev
|
||
|
|
Петер Цанев е художник, когото можем да свържем с традицията на многобройните драматични вълни на експресионизма в изкуството на ХХ век. Формално погледнато, използваните от него изразни средства и похвати не са сигнално дефинируеми като експресионистични. По-скоро подобен термин би фиксирал необичайното скрито напрежение, заложено в образната структура на неговите постери. Изложбата в галерия XXL ни среща с поетиката на технологични и пластични разриви, с образите на шизоидирали хуманоиди - образи, нагнетени до психически ексцес, и можещи да бъдат определени като “образи извън себе си”. Чисто технически тук става въпрос за дигитален печат върху хартия, който най-малкото, се отнася по различен начин към рисуваните и фото елементи на образа. Резултатът е сложна сплав от фотография и рисунка. Фотографията е плътната основа, върху която с перо или много тънка четка е нанесена фината “бродерия” на рисунката. Ръката е работила методично и прецизно – в определени работи белият туш покрива фотографския образ плътно, напомняйки люспеста кожа, или плетена ризница. Рационалната “чужда” намеса превръща фотографията в нещо трето, страшно и често непонятно, сякаш дошло от нечия нездрава фантазия. Дигиталното увеличение и отпечатване допълнително създава контраст между фотографията и бялата следа на перото. Вдигането на размерите обезконтрастява още повече фотографската основа, докато линията остава с непроменена рязкост. Тя е фрапираща в своята сурова очевидност и в същото време създава напрежението в иначе равнодушната рекламна или каквато и да е друга банална фотография. Тези образи на двойна пластична кодировка са извратени, неистови, те не предизвикват усета ни за “самопонятната естетичност на битието” и ако могат достатъчно ясно да бъдат почувствани, то вероятно трудно могат да бъдат разбрани без известна допълнителна информация. Вече бе споменато, че Петер Цанев работи рационално и подходът му към образа е подчертано интелектуален. Зад неговата фигуративност стои професионален интерес към психопатологията и нейните проявления в изобразителните дейности. Той е автор на една от най-качествените книги у нас, посветени на проблема за изкуството на лудите. Психопатология и творчество е една огромна тема в изкуството на ХХ век. Животът на образите на подсъзнанието, образът на болестта са вълнували не един или двама от значимите автори на столетието. Експресионистите откриха формалната неортодоксалност на “почерка” на лудите, а сюрреалистите издигнаха лудостта на пиедестал като извор на вдъхновение и творчество. Петер Цанев наследява тази линия на авангардите – с отстранение и ограничаване на утопичните елементи, родени от историческата среща между изкуството и психопатологията. Отношението му е на художник от късната модерност, притежаващ усет и разбиране за културната роля на трагичният вик на психичната драма. Свилен Стефанов |
|
